Не знам дали има човек, който се е докоснал до поезията на Руми, и е останал безразличен. Чудно е как само няколко стиха те омагьосват безвъзвратно. Няколко невинни реда - и все пак носят такава сила, заредени са с толкова любов...

Целуни се от сърце.
Ако в Китай живееш
не поглеждай към Тибет или Монголия.
Ако Красивия да задържиш желаеш,
дръж себе си при себе си.
Щом Възлюбения искаш да целунеш,
с пръсти устните си докосни.
Красотата на всяка жена или мъж
е твоята красота.
Разрошената ти коса
често сянка хвърля върху този факт.
Художник идва да те нарисува,
но стои с отворена уста.
Тази красота от любовта ти е разкрита,
ала ще изчезнат всичките була,
ако само за момент твоята прикритост
пред щедростта ти се изправи и попита:
"Господине, кой си ти?"
В тоз момент
на Шамс лицето,
що живота ти променя,
удостоява те с
намигване.

* * *

Нощта на съюза

Това е нощта на съюза,
когато звездите се сипят
като ориз върху нас.
Небето се вълнува!
Луната-булка пристига!
Венера не може да спре да напява
нежните песни, които самата твори;
като славей на пролет
опиянен от уханната роза.
Виж как Полярната звезда
не спира да гледа влюбено в Лъв.
Виж как Рибите надигат млечен прашец
от океанското дъно.
Юпитер язди на коня си към Сатурн и извиква:
“Старче, скачай зад мен!
Младостта е дошла!
Нека разнесем добрата новина!”
Марс мие своята кървава сабя,
и да гради се захваща
щедро даряващ живот като слънце.
Делвата на Водолея е препълнена с жива вода
и върху Девата щедро разлива.
Плеядите толкоз добри
не треперят от страх пред Везните
и защо Овена да бяга
изплашен от своята майка?
Когато от Луната стрелата на блясъка
прониза в сърцето Стрелеца,
той прекара нощта като Скорпион
страстно взрял се във нея.
На такъв фестивал не мисли - пожертвай Телеца
за да не ходиш с разкривена походка
в калта - като Рака.
Небесата са астролаб,
а реалността е Любовта;
вслушай се в това, което скрито е
във тези думи.
Шамси Табриз, на сутринта щом засияеш
тъмната нощ в ярък ден се превръща
единствено от светлината на лицето ти.

 * * *

Жизнерадостност

Любовта отне всичките ми практики
и изпълни ме с поезия.
Опитах се тихичко да си повтарям:
Няма сила освен твоята,
но не можех,
трябваше да пляскам и да пея.
Аз бях уважаван, добродетелен, стабилен,
но кой би устоял
на този силен вятър
и да помни тез неща?
Планината съхранява ехото
дълбоко вътре в нея.
Така и аз гласа ти пазя.
Аз съм парче дърво хвърлено в твоя огън
и бързо в дим се претворило.
Щом видях те станах пуст.
Тази пустота,
по-красива от самото битие,
заличава битието.
Но все пак, когато битието дойде,
бори се и битие твори.
Небето синьо е.
Светът е сляп човек,
клечащ на пътя.
Но който зърне твоята пустота
вижда отвъд синьото и слепия човек.
Великата душа се крие,
като Исус или Мохамед,
движи се посред тълпата в град,
където от никой не е разпозната.
Да възхваляваш –
това е да възпяваш как някой
на пустотата се предава.
Да възхваляваш слънцето е
да възпяваш своите очи.
Възхвалата – Океанът,
това което казваме е кораб малък.
Така пътешествието ни продължава
в морето…
И кой знае накъде?
Да си носен от Океана
е най-големият късмет,
който може да се случи.
Това е събуждане изцяло.
Защо да тъгуваме, че сме били заспали?
Без значение е колко дълго
сме във несъзнателност живели.
Опиянени сме,
но нека вината си отиде.
Нека почувстваме движенията
на нежността около нас.
Усети движенията на нежността
около теб,
тази жизнерадостност.

* * *

Изгорял кебап

Неотдавна се възхищавах на вината,
сега скитам се в червения свят.
Неотдавна в огъня се взирах,
сега съм изгорял кебап.
Жаждата ме доведе до водата,
където отражението на луната
аз изпих.
Сега съм лъв, който гледа нависоко,
съвсем изгубен в любов
към това, което гледа.
Не задавайте въпроси за копнежа –
погледнете моето лице.
Душа опиянена, тяло от руини –
двете заедно седят безпомощни,
в кола разбита
и никой от тях
не знае как да я поправи.
А сърцето ми, бих казал,
прилича много на магаре
потънало в кална яма,
бори се и се окалва до уши.
Но чуйте ме:
Поне за миг не бъдете тъжни.
Чуйте как благословиите
сипят своите цветя
около вас.
Бог.

 * * *

Къща за голите

Късно е и вали,
приятели мои,
да вървим у дома.
Нека напуснем руините,
които като бухали
ние обитаваме.
Въпреки че тези руси хубавици
приканват,
нека вървим у дома.
Всички причини дошли от
разумния, унилия и тъжния
не ще помрачат
сърцата ни сега.
Нито пък цялата тази
илюзорна любовна игра,
тези въображаеми небеса,
могат да ни задържат.
Някои виждат зърното,
но не и реколтата.
Не питай прекалено много
„как” и „защо” –
остави зверовете да пасат.
Ела у дома
на истински празник
и музика.
Шамс е направил къща
за чистите и голите.

* * *
Притесняват те и те оскърбяват?
Не превивай пред тях рамене.
Само плодни дървета се брулят.
Безплодните - не.

* * *
Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз -
подобно топка пред играч - от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

* * *
Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

* * *
Открий лика си: розови градини аз жадувам!
Проговори: медът на сладостна роса жадувам!
Чердата облаци ти, слънце, разпръсни,
че твоя лъчезарен блясък аз жадувам!
Повикай ме къмто далечните страни -
като сокол да литна аз жадувам.
Дари ме с капките на дъжд свещен -
безбрежните лазури аз жадувам.
Безценни камъни не ме възторгват мен -
скали, пронизани от светлина, жадувам!

* * *
 "Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
Целият този помпозен шум,
че притежаваш „духовна власт”
и че си вещ в духовността
е само начин да се каже на света:
„ Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме.”

* * *
Езикът е завеса, скриваща душата.
Когато задуха вятърът,
ние виждаме какво има
вътре в къщата.

* * *
Когато казваш на един жаден човек:
„ Ела тук! В тази чаша има вода!”
жадният човек отговаря:
„Това е само твое мнение.
Кое доказва твоето твърдение,
че това е течността „вода” ?

* * *
Малките герои побеждават своите врагове.
Големите герои побеждават себе си.

* * *
Аз съм сянка, влюбена в слънцето.
Когато ти изгрееш, аз изчезвам.

* * *
Един човек отишъл в розовата градина,
за да търси красиви цветове,
но открил красотата,
за която копнеел,
в лицето на градинаря.

* * *
Ако седемте океани се превърнеха в мастило,
то нямаше да е достатъчно за моята писалка.
Ако всички овощни градини бяха нарязани на моливи,
аз щях да ги изпиша всичките.

Словото не може да бъде изразено с думи.

* * *
Взаимното разбиране се поражда
от изричането на едно и също знание,
а не от говоренето на един и същ език.
По-добре да споделяш едно сърце,
отколкото един език.

* * *
Учителите преживяват декемврийски мраз през лятото.
Те откриват сенки в слънчевите лъчи.
Те усещат вкуса на виното в гроздето.
Те откриват всичко, което са търсили,
в празнотата(на съзнанието).

* * *
Този свят е едно дърво
и ние сме неговите плодове, които зреят.
Неузрелите плодове здраво се държат за клоните.
Когато узреят и станат сладки,
те отхлабват своята хватка.

* * *
Розата и славеят не могат да говорят,
но просто се вслушай в онова, което "тече" помежду им.
Вслушай се в онова, което свещта казва на молеца.
С думи не можеш да го предадеш!

* * *
Бъди рохка земя, за да могат да поникнат в теб
цветя в много цветове.
Бил си назъбена скала в продължение на години.
Просто опитай веднъж да бъдеш земя!
Бъди роб, а не цар!
Бъди топка, а не тояга за топка!
а този път смиреността е напредък!

* * *
 След всяко "О, Господи!", което изричаш,
стои едно хилядократно "Тук съм". 

* * *