И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият в нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
И крачките замислено брои.
Вървежът бърка с полет нависоко.
От изненада дълго го боли...
Докосне ли с ръката си, ръката -
затоплена от детското сърце,
ще види пътя не разбит и кратък...
Последвайте го. Знае накъде.

/Людмила Болярска/

Детето в нас допуска малко грешки,
но възрастният прави ги по-тежки!
Ако следваме гласът на сърцето,
значи повече се вслушваме в детето!!
Щом то стърчи упорито и усмихнато ни води,
по-малки ще са нашите земни несгоди!:)