Постинг
21.09.2012 17:14 -
НЕ ТОЧНО ПРИКАЗНО - Павлина Соколова
Автор: estrellla
Категория: Поезия
Прочетен: 3462 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2012 17:15
Прочетен: 3462 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 21.09.2012 17:15
И тази приказка не е дописана...
Та как се спазва лесно обичаят
историята щом е твърде истинска
да бъде всичко весело накрая?
Затворя ли очи ще се открия
в героите на Шарл, на братя Грим...
Но няма как направя ли магия
да бъда с теб до водопада в Рим.
Изгубвам се по-бързо от Алиса,
умея да летя и без тояжки,
под цъфнали череши стих дописвам,
а дните ми са бал... с протрити маски.
Когато във мазето чистя леща
говоря с мълчаливите мишлета,
представям си, че после имам среща
и с теб ще гледам Изгрев над морето...
Дали не съм изгубена във времето
щом пак съм тук, а тебе пак те няма?
Така съм уморена от летенето
в мечтите ми, със мирис на измама...
Така съм уморена да посрещам
във стаята си спомените сиви,
да гледам към прозореца отсреща
(там вечерите май са по-красиви)...
Май приказката доста почерня.
Изгубих се във тъжните куплети.
Светът не се нужда е от тъга
ами от принц, принцеса и... конфети.
А принцове да искаш! Тук са бол!
(готови са на всичко за целувка).
Принцеси също има. Всеки мол
намерил им е златната обувка...
...Сега заспивам. Ще те чакам там,
където сънищата ме отвеждат.
Не искам принц на кон! Отдавна знам,
че принцовете хич не са надеждни!...
Та как се спазва лесно обичаят
историята щом е твърде истинска
да бъде всичко весело накрая?
Затворя ли очи ще се открия
в героите на Шарл, на братя Грим...
Но няма как направя ли магия
да бъда с теб до водопада в Рим.
Изгубвам се по-бързо от Алиса,
умея да летя и без тояжки,
под цъфнали череши стих дописвам,
а дните ми са бал... с протрити маски.
Когато във мазето чистя леща
говоря с мълчаливите мишлета,
представям си, че после имам среща
и с теб ще гледам Изгрев над морето...
Дали не съм изгубена във времето
щом пак съм тук, а тебе пак те няма?
Така съм уморена от летенето
в мечтите ми, със мирис на измама...
Така съм уморена да посрещам
във стаята си спомените сиви,
да гледам към прозореца отсреща
(там вечерите май са по-красиви)...
Май приказката доста почерня.
Изгубих се във тъжните куплети.
Светът не се нужда е от тъга
ами от принц, принцеса и... конфети.
А принцове да искаш! Тук са бол!
(готови са на всичко за целувка).
Принцеси също има. Всеки мол
намерил им е златната обувка...
...Сега заспивам. Ще те чакам там,
където сънищата ме отвеждат.
Не искам принц на кон! Отдавна знам,
че принцовете хич не са надеждни!...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 714