Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2009 13:23 - СВЕТИТЕЛ СЕРАФИМ
Автор: cudo Категория: Други   
Прочетен: 53770 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 30.05.2009 17:33


image
В първата глава от Храм на Чудесата ще започнем естествено със знаменията на Светител Серафим Соболев от Руската църква в центъра на София.
Гробът на архиепископ Серафим от деня на неговата смърт и до днес е неизчерпаем източник на чудеса. Както приживе, така и след смъртта си владика Серафим помага на хората, които идват при него от различни краища на България, та дори и от чужбина, и прибягват с вяра към молитвеното му застъпничество.
Всеки ден минаваме покраи него, но колко пъти сме обръщали внимание на този храм?



image


Спасяване от разстрел

Една отчаяна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото дотогава нищо не била чувала, тъй като била още невярваща. Тя била вдовица, гимназиална учителка, и имала единствен син П., с когото живеела в Сливен. През 1952 г. той служел като войник на южната граница. Зимата тогава била много сурова, снежна и студена. Младежът бил на пост. Преуморен и премръзнал, той паднал в снежните преспи и дълбоко заспал. За беда, тъкмо тогава група диверсанти преминали границата. Войниците от неговото поделение ги забелязали и отблъснали. Но когато потърсили часовоя, намерили момчето заспало на поста, задържали го и след това го предали на военен съд в София. Поради неблагоприятните по това време политически обстоятелства, била издадена най-строгата присъда — смърт чрез разстрел, за назидание и страх на другите войници. Нямало никаква възможност за обжалване или ходатайство. Сломената майка могла само да моли да щ бъде дадено тялото на сина щ, за да не се лиши от утехата да ходи на неговия гроб.Тя пристигнала в София и всяка сутрин с ужас се обаждала по телефона в затвора, за да разбере дали присъдата е изпълнена. В такова страшно очакване, една нощ тя задрямала за кратко време и видяла на сън благообразен старец духовник, който щ казал: “Страдаща майко, ела при мен в Руската църква и аз ще ти помогна!” Едва дочакала да се разсъмне и още в здрач изтичала там, като си мислела, че в съня си е видяла образа на светец от някоя чудотворна икона, която се намира в църквата. След като обиколила всички свети икони, но не намерила такъв образ, тя се върнала вкъщи разочарована и решила, че това е било халюцинация.


Но на следващата нощ благообразният старец отново щ се явил и казал: «Ти дойде в Руската църква, но при мен не слезе. Ела долу при мен и аз ще ти помогна.» Учудената жена почувствувала, че става нещо необяснимо и че това не е халюцинация. Тя отново отишла в Руската църква и започнала да разпитва няма ли някаква чудотворна икона в подземието на църквата. Когато я пуснали долу, тя видяла там портрета на архиепископ Серафим и с изумление познала същия старец, който на сън обещал да щ помогне. Дълго и горещо се молела нещастната майка. Щом излязла от гробницата, тя срещнала един състудент на покойния си съпруг — техен добър стар познат, когото много отдавна не била виждала. Той бил станал един от най-известните и уважавани адвокати в София. Адвокатът се изненадал, виждайки я цялата обляна в сълзи, и започнал да я разпитва каква е причината за нейната скръб. Когато чул трагичния щ разказ, той побързал да я заведе в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател В. Червенков, който заменил смъртната присъда с доживотен затвор. А при първата амнистия, само след няколко месеца, момчето било освободено.

Майката, дотогава атеистка, горещо повярвала в Бога. Тя устроила богата благодарствена трапеза при Руската църква и на всички присъствуващи лично разказвала за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.


Избавяне от несправедливо обвинение

Е. К., чиновничка от Бояна, разказва следното: «Когато една моя близка роднина, много вярваща, ми разказа за чудното спасение на младия войник от смърт, слушах я, без да предполагам, че още същата 1952 г. ще изпадна в страшна беда и в този най-тежък час от живота ми ще получа и аз дивната помощ на архиепископ Серафим. Ето какво се случи с мен:

Към средата на месец юли аз бях болна. Неочаквано получих известие да се явя в Застрахователния институт, където работех като инкасатор, защото ми се прави ревизия. Отидох веднага в службата си. Инспекторът ми заяви, че ревизията вече е приключена, открита е злоупотреба на сума 4 800 000 лева, остава само да се напише актът и аз да го подпиша. На мен ми прилоша. Но ревизорът невъзмутимо предложи всеки от нас да отиде да обядва, а след това да се явя в службата, за да подпиша ревизионния акт, който той ще изготви веднага след обеда.

Залитайки, аз излязох, отмаляла и немощна, и в отчаянието си се отправих към центъра на града, обзета от мисълта да се хвърля под трамвая. Но в този съдбоносен момент внезапно си спомних за чудото на владика Серафим! В мен се пробуди надежда, че той ще ми помогне. Побързах към Руската църква, помолих да ме пуснат в криптата и там дълго със сълзи се молих да се докаже моята невинност. Към три часа следобед се върнах в службата си със свито сърце. Но ревизорът не дойде нито този ден, нито следващия. По-късно научих, че през обедната почивка, след като се нахранил, изведнъж му станало много зле, закарали го в болницата и там скоропостижно починал.

На негово място дойде нов ревизор — възрастен и много опитен. Той не пожела да подпише чужд ревизионен акт, без да провери сам всичко отначало. След неговата грижлива проверка се откри, че е била направена умишлена фалшификация. Документите на други двама инкасатори, които били злоупотребили със сумата 4 800 000 лева, са били подменени и прехвърлени на мене. В скоро време тези мои колеги бяха също поразени от внезапна смърт. Разбрах, че ревизорът беше довел до затвора много инкасатори из цяла България и мнозина от тях бяха невинно пострадали.

Слава на Бога и на силния и бърз ходатай и помощник владика Серафим, който помогна Божествената правда да победи човешката неправда!»

«Да се кръстиш и да постиш!»


Известно е, че гробът на владика Серафим се посещава особено много от студенти и ученици. Те му се молят за успех в своите изпити и получават бърза и дивна помощ. И то не само за изпитите, но винаги и за душевно спасение.


Л. А. разказа следното: «Един студент по медицина (втора година) често отивал в гробницата на владика Серафим да се моли за своите изпити. Той бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж той пак се молел там и като свършил коленопреклонната си молитва, целунал мраморния гроб, изправил се и ... видял архиепископ Серафим жив пред себе си! Владиката го благословил с думите: «Да се кръстиш и да постиш!», после изчезнал. Студентът бил потресен до дълбочината на душата си. Веднага след това той повикал от провинцията своята леля, която била вярваща, помолил я да му стане кръстница и се кръстил в църквата «Св. Пантелеймон», при старческия дом в кв. «Княжево». След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на парчета да го режат, няма да се разколебае в убедеността си, че съществува задгробен живот.»
Чудодейна помощ при изпити
М. П., студентка по ориенталистика, имала много труден изпит по турска литература през юнската сесия на 1988 г. Като вярващо момиче, тя споделила тревогата си с една позната монахиня. За да я окуражи, монахинята щ разказала как с дивната Божия помощ владика Серафим някога блестящо издържал приемните си изпити за Петербургската духовна академия.

М. П. разказва: «С доста мъки научих добре един въпрос, който ми беше по-лесен. Отидох на изпита с голям страх, като преди това се отбих в Руската църква и горещо се помолих на гроба на архиепископ Серафим. Когато влязох в изпитната зала, преподавателката ми подаде няколко билета. Взех най-близкия. Оказа се точно този въпрос, който най-добре бях научила! Моята преподавателка остана много доволна от отговора, постави ми отличен и дори ме похвали, че добре съм се подготвила.»

След известно време същата М. П. трябвало да се яви на друг изпит. Този път тя лекомислено решила, че не е нужно да чете, а е достатъчно само да се помоли усърдно на гроба на владика Серафим. Но получила двойка. «Оттогава — казва тя, — преди да се помоля на владика Серафим, старая се да се подготвя според силите си и тогава той пак чудно ми помага.»

Помощ в житейски трудности

Л. Ст., учителка по пиано в София, при всички свои трудности отивала с вяра да се моли на гроба на владика Серафим. Тя била доста непрактична в житейските неща, както и двете щ дъщери, с които живеела — също музикантки. Веднъж те спестили пари и си купили автоматична пералня. Но какво било огорчението им, когато вкъщи решили да изпробват новата пералня, а тя, въпреки всичките им старания, отказала да работи.

Тогава си помислили, че в магазина са забелязали тяхната наивност и са им продали развалена пералня. Решили още на следващия ден да я върнат. В своята мъка те отишли да се помолят на гроба на владика Серафим, за да се утешат. Когато се върнали вкъщи, за тяхно най-голямо удивление и радост пералнята работела сама!
Изцеляване от тежко заболяване
Една лекарка, д-р П., много почитала архиепископ Серафим и когато се случвало да мине покрай Руската църква, винаги се отбивала да се помоли на неговия гроб. Дори когато отивала на разходка със съпруга си, който бил невярващ, тя го оставяла на булеварда, а сама слизала в криптата да се помоли. Веднъж синът щ тежко се разболял и изпаднал в безсъзнание. Лекарите недоумявали каква диагноза да му поставят: дали менингит или друго заболяване. Тогава майката поканила у дома си свои колеги специалисти на консилиум при болното момче, а самата тя бързо изтичала на гроба на владика Серафим, за да се помоли той да вразуми лекарите и да спаси сина щ. И, о, чудо! Когато се върнала вкъщи, заварила момчето дошло в съзнание да седи на леглото! То я попитало: «Мамо, къде беше? Гладен съм, дай ми да се нахраня...»

Даруване на дете



Семейство щ. и М. Т. от София загубило при нещастен случай своя единствен син — момче на 14 години. Майката потънала в безутешна скръб, а бащата научил за бързия помощник и утешител на страдащите — архиепископ Серафим, и често отивал да се моли на гроба му.

Двамата съпрузи много страдали от това, че според мнението на лекарите, М. не можела да има други деца. Полека-лека, след няколко години, М. се утвърдила в упованието си на всеблагия Божий промисъл и мъката щ станала поносима. Нейният мъж във всякакви житейски трудности непрестанно прибягвал към архиепископ Серафим с молба за помощ и придобил такава дълбока вяра в неговото застъпничество, че с голямо упование започнал да го моли да му изпроси от Бога рожба. И надеждата му не го посрамила. За голяма изненада на лекарите М. по чудо си родила момченце и заедно със съпруга си го нарекли Серафим, в чест на техния небесен помощник. Сега (1990 г.) момчето е вече на 18 години за радост на родителите си. Щастливият баща често казва: «Толкова много ми е помагал и досега ми помага дядо Владика, че не мога да си представя съществуването си без него.»
Изцеляване от рак
Съпругата на д-р К. Я. от Нова Загора — Р., се разболяла от рак на стомаха. Като лекар мъжът щ се погрижил да бъдат направени всички необходими изследвания и след като диагнозата била установена, я изпратил на операция в София. Когато пристигнала там, Р. отишла първо на гроба на владика Серафим, когото много почитала, и горещо му се помолила да щ помогне операцията да мине благополучно. След това тя постъпила в болница. Преди операцията там отново щ направили полагащите се изследвания. Но сега анализите показали, че тя няма никакъв рак!

Щастливата жена побързала да отиде в руската църква, за да благодари на своя дивен лекар — владика Серафим, и радостно се завърнала у дома си.
Невярващ лекар търси небесна помощ
Дъщерята на същия К. Я. много искала да стане лекарка като баща си. Но поради липса на свободни места, записала се да следва стоматология в София. Баща щ също заминал там с надежда, че ще може да прехвърли дъщеря си в специалността, която тя така желаела. След дълги и безрезултатни молби до разни учреждения, той изведнъж си спомнил за вярата, която неговата жена има в молитвеното застъпничество на владика Серафим. Въпреки че сам се смятал за невярващ, той решил да опита и това средство — отишъл на гроба му и се помолил. И веднага на дело се убедил в застъпничеството на архиепископ Серафим. Щом излязъл на улицата, срещнал един свой познат, също лекар, който му помогнал, и скоро дъщеря му била преместена в Медицинския факултет.
Бедна жена получава квартира
Един беден човек много се тревожел за своята сестра, която живеела в мрачна и влажна квартира и дори се разболяла от влагата. В мъката си той отишъл да се помоли на владика Серафим. Като излязъл от гробницата, попаднал на стар свой познат, с когото споделил тревогата си. А познатият му казал, че сега работи тъкмо в службата, където се разпределят жилища за крайно нуждаещи се. Много скоро бедната жена получила хубава светла квартира.

Намиране на другар в живота

Една вдовица на свещеник много страдала, че дъщеря щ все не може да се омъжи. Казали щ за помощта, която оказва владика Серафим, и тя отишла заедно с дъщеря си на гроба му, където горещо се помолили. След като излезли оттам, срещнали един млад човек, техен познат, когото отдавна не били виждали. Той видимо се зарадвал на срещата и скоро след това се оженил за дъщерята на вдовицата.
Друг случай на даруване на дете
Една жена, шофьорка на такси, разказва, че дълги години нямала деца. Една нощ сънувала, че в колата щ лежи бебе и плаче. И когато тя с недоумение се питала откъде е дошло това дете, чула отговор: «От бул. «Руски» № 3». На сутринта тя отишла да види какво има на този адрес и много се изненадала: оказало се, че това е адрес на... църква! Когато влязла вътре и разказала за своя странен сън на църковните служители, те я посъветвали да се помоли на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това тя се сдобила с детенце и прославила Бога и Неговия угодник владика Серафим.


Вярващ лекар се спасява от зложелатели


Д-р Т. 3., ветеринарен лекар от София, имал големи неприятности в службата си. Недоброжелателни хора искали да го изместят. През 1983 г. му направили внезапно ревизия, която продължила 20 дни. Неколкократно заплашван, очаквайки най-лоши последствия, разтревоженият д-р Т. 3. всеки ден отивал да се моли на гроба на владика Серафим, в застъпничеството на когото имал дълбока вяра. И получил според вярата си: съвсем неочаквано ревизията завършила напълно благополучно!

«Винаги, когато имам неприятности, отивам при владика Серафим и още на другия ден всичко се урежда» — казва д-р Т. 3.



В. Т., дъщеря на д-р Т. 3., с радост очаквала деня на своята сватба. Вече всичко било готово. Но една нощ тя видяла насън архиепископ Серафим, който я предупредил да не сключва този брак, защото ще бъде много нещастна. В. споделила това с родителите си, но не обърнала особено внимание на знаменателния сън и скоро горчиво съжалявала за това. Бракът щ се оказал действително много неудачен и тя скоро се разделила с мъжа си. Преди да се омъжи повторно, В. отново видяла насън владика Серафим. Той я благословил и обещал да щ помага във всички нейни трудности. И наистина, всичко в нейния живот дивно се променило. Вторият щ брак бил изключително благополучен и житейските щ дела тръгнали добре.
Обръщане към вярата
И. П., асистент в едно висше учебно заведение в София, дълбоко вярващ, се сгодил за М., чиито родители и самата тя били невярващи. И. търсел случай да насочи своята годеница към вярата. През зимата на 1989 г. тя дълго търсела да си купи определен вид ботушки, при това червени, но никъде не могла да намери. Тогава И. я завел на гроба на архиепископ Серафим и щ казал: «Ако горещо му се помолиш, той веднага ще ти намери такива ботушки.» Момичето послушало годеника си и се помолило от сърце. Като излезли от гробницата, в първия срещнат магазин намерили тъкмо такива ботушки за каквито М. си мечтаела. От този случай в нея се породила такава вяра към архиепископ Серафим, че след като се омъжила за И. П., кръстила първото си дете Серафим! Оттогава тя винаги прибягва към благодатната му помощ.
«Поправяне» на автобус
К. П., известна изкуствоведка от София, заедно с група художници тръгнала с малък автобус за Велико Търново, където трябвало да участвуват в художествена комисия. Но за нещастие по пътя, на едно съвсем безлюдно място, се счупила някаква важна част на колата. Шофьорът много пъти спирал и се мъчел да я стегне, за да могат да стигнат поне до най-близкото населено място, но напразно. В тревогата си К. П. си спомнила за архиепископ Серафим, в застъпничеството на когото имала голяма вяра, и тайно започнала горещо да му се моли да закрепи счупената част. И наистина, след тази молитва колата вече не спирала и те благополучно стигнали до Велико Търново. Още в началото на града разтревоженият шофьор свалил пътниците от колата и веднага отишъл на сервиз. След това той с удивление им разказвал, че счупената част, която едва успял да закрепи по пътя, се била заварила «сама» така здраво, че в сервиза не могли да я разбият дори с чук!...

Изцеляване от скоротечен рак

Ето какво разказа певецът от Руската църква И.И.: «Веднъж, когато се молех в гробницата на архиепископ Серафим, там влезе една възрастна жена с интелигентен вид. Тя ми разказа, че през 1988 г. в устата щ се появил тумор, който започнал бързо да расте. Скоро тя вече говорела с мъка и не можела да се храни. При това чувствувала изключително силни болки. Обърнала се за помощ към много лекари, един от които бил неин близък професор онколог. След прегледа той откровено щ казал, че тя има скоротечен рак на езика и медицината вече е безсилна да щ помогне, тъй като болестта е много напреднала. Ракът обхванал почти цялата устна кухина. Отчаяната жена, която някога, още в родния си град Пловдив, била чувала, че владика Серафим прави големи чудеса над болни и страдащи, започнала всеки ден да ходи в Руската църква и да се моли продължително на неговия гроб. На шестия ден тя била сама в гробницата и изведнъж чула ясно глас, който щ казал: «Потопи свещичката, която държиш в ръката си, в кандилото над мен и с елея помажи бо лното място.» Обхваната от изумление и радост от такъв чуден отговор на молитвата си, болната изпълнила това, което щ било казано и веднага, за нейно голямо учудване, страшните болки утихнали. През следващите дни тя продължила да помазва болното място. Отокът започнал да спада и след една седмица изчезнал напълно! Болната отишла при своя професор. След като я прегледал, той развълнувано я попитал с какво се е лекувала и кой я е излекувал. Тогава тя подробно му разказала всичко, което се случило с нея. Лекарят щ отговорил, че тя е намерила най-правилния начин на лечение и радостно възкликнал: «Слава на Бога и на Неговия угодник владика Серафим!»

Друг случай на изцеляване от рак


Разказ на свещеник Недялко Мавродиев Недялков от с. Тетово, Русенско
През август 1984 г. съпругата ми — презвитера Марина Александрова Недялкова се оплака, че чувствува болки в гърдите и напипва подутина от лявата страна. Отидохме на преглед първо в нашето село, после в гр. Русе, където щ направиха изследване. Резултатите от биопсията потвърдиха диагнозата: рак на гърдата. Много разтревожени заминахме за София при проф. Киров и д-р Данчев — известен лекар, наричан от болните «Златното ножче». Двамата веднага насрочиха ден за операция, като ни упрекнаха, че сме закъснели. Когато ни видяха в раковото отделение, другите болни започнаха да говорят: «Е, щом и на попа жена му е при нас, значи няма Бог!»

След прегледа дълго се лутахме из София. И двамата разбирахме, че можем да се надяваме само на чудо. Помолихме се в храма «Св. Александър Невски» и не помня как се намерихме пред Руската църква «Св. Николай Чудотворец». Още в семинарията бях чувал за архиепископ Серафим и знаех, че преди смъртта си той казвал на своите духовни чеда: «Идвайте при мен на гроба ми, пишете ми и аз ще ви помагам.»

В гробницата на Владиката запалихме свещи и дълго се молихме. Аз оставих бележка: «Батюшка, помилвай презвитера Марина и щ помогни». След това взех малко елей от кандилото на гроба и помазах челото на жена ми и болното място.

Операцията беше насрочена спешно. Този ден трябваше да бъдат оперирани три млади жени. Първата от тях беше моята съпруга. Оперираната тъкан изпратиха веднага за изследване. И, о, чудо! Изследването показа, че няма никакви признаци на раково заболяване. След това оперираха и другите жени. И за двете установиха, че нямат рак. Лекарите бяха в недоумение: «Как е възможно, това е истинско чудо!» Всички се радваха: «Има Бог, има Бог!» Наистина има Бог! Слава Богу, има го и владика Серафим, който чу молитвите ни и се застъпи за нас. И ето, оттогава минаха вече девет години, а моята презвитера е жива и здрава!

Чудесна помощ при устройване на емигранти


Разказ на Л.В.А., руска емигрантка от Севастопол
През 1950 г. баща ми беше вече починал. Аз и майка ми, която беше доста възрастна и болна от склероза, живеехме в Югославия. Но поради промяна в политиката, изселиха руските емигранти оттам. Не знаехме къде да се денем и двете решихме да заминем за България. Пристигнахме в София в един студен декемврийски ден, в 10.30 ч. вечерта. Още на гарата ни арестуваха. Прекарахме нощта на пейка в милицията — там поискаха от нас да напишем показания. На сутринта ни освободиха и ние тръгнахме да търсим руския клуб. Но както водех майка си, която беше съвсем немощна, не можах да я удържа — тя падна и силно си удари главата. Заведоха ни в една руска болница, но там не пожелаха да я приемат, защото нямаше с какво да заплатим. Накрая един фелдшер все пак я превърза и ни посъветва да търсим помощ в руския клуб. Там се съгласиха да платят за лечението и майка ми беше настанена в болницата за две седмици — оказа се, че при падането бе получила мозъчно сътресение. През деня се грижех за нея и за другите болни в стаята, а нощем сп

В болницата се запознах с тукашната руска емигрантка Л. А., майка на една от преданите духовни дъщери на архиепископ Серафим (Соболев). Тя ми разказа за руския инвалиден дом «Св. великомъченик Пантелеймон» в Княжево и ми даде надежда, че ще мога да намеря там подслон за майка си и работа за себе си. Трябваше обаче първо да получа разрешение от милицията да пребивавам с майка си в София.

Нямах никакви връзки. Изведнъж в главата ми изплуваха разказите за молитвеното застъпничество на владика Серафим, които чух в болницата от моята нова позната Л. А. Отидох в Руската църква, помолих се от сърце на гроба на владиката, като оставих там и бележка със следното съдържание: «Владико светий, помогни ни да останем тук и да си намеря другар в живота.»

В милицията, където отидох за разрешение да останем в София, ми казаха, че тези въпроси решава началникът М., за когото всички говореха, че е «истински звяр». Опитах се да го заобиколя и да получа нужния документ от друг служител, но той също ме препрати към М. Започнах горещо да се моля на св. Николай Чудотворец и на владика Серафим да ми помогнат и със страх влязох в кабинета на началника. Той със сериозен вид прочете молбата ми и ме попита дали нося снимка.

— Как, нима можем да останем?! — запитах учудено аз.

— Можете, можете. Имате ли снимка?

Нямах нито снимка, нито пари, за да си я направя. Началникът ме погледна съчувствено и най-неочаквано сам взе да ми помага за оформяне на документите. Аз не можех да повярвам на очите си.

Така с Божия помощ, по молитвите на владика Серафим, аз и майка ми останахме в София и се настанихме в руския инвалиден дом, където постъпих на работа като санитарка.

Скоро след това се изпълни и втората ми молба, с която се обърнах към владика Серафим: намерих си другар в живота. Запознах се с един добър човек, руски емигрант, бивш офицер, който работеше в същия инвалиден дом. Оказа се, че и той е от Севастопол, познавал баща ми и даже бил идвал на гости в дома му. След като напуснал Русия живял дълго в Югославия, където живеехме и ние. Но именно в София, по молитвите на дядо Владика, двамата се срещнахме и скоро след това сключихме щастлив брак.
Устройване на работа
Един млад човек на име А. П. завършил руска филология и известно време работел по специалността си. Но скоро той, както и много негови колеги, бил съкратен и никъде не можел да си намери работа. Л. А., която познавала него и майка му, ги посъветвала да се обърнат за помощ към архиепископ Серафим. Те изпълнили с вяра съвета щ и много скоро след това А.П. си намерил добра работа в едно училище, където работи и досега.

Изцеляване от бъбречно заболяване

Разказ на Н. Ст. А. от гр. Монтана
Имам 30-годишен син на име Цветан. Преди 5-6 години той се разболя от бъбреци. Направиха му изследвания в Монтана (тогава Михайловград), които показаха, че има само един бъбрек. Наложи се да заминем за София, на преглед в Медицинска Академия. Там лекарите установиха, че има два бъбрека, но единият от тях е недоразвит, не функционира нормално и момчето трябва да бъде много внимателно.

През 1992 г. Ц. отново се разболя. Трябваше да замине на лечение в София. Междувременно в един вестник прочетох, че много хора получават помощ, когато се помолят на гроба на владика Серафим. Затова уговорих сина си да отиде в Руската църква, да остави писмо на гроба на Владиката и да се помоли за здраве. Синът ми отишъл там преди да постъпи в болницата. За свое голямо учудване, веднага щом се помолил, се почувствал по-добре. А когато лекарите направили изследвания, установили, че е съвсем здрав. Тогава Ц. им показал предишните изследвания, според които единият му бъбрек не работел. Но резултатите от новите анализи и прегледи доказвали, че и двата бъбрека са здрави.

В писмото си до владика Серафим моят син го помолил за още няколко лични неща. В продължение на един месец всичките му желания, за негова голяма радост, се изпълнили.

Изцеляване от сепсис

О. В. познавала отдавна владика Серафим и много го уважавала и обичала. Веднъж, когато била на гости у свои близки, тяхната котка се хвърлила върху нея и до кръв я одраскала по ръката. Ръката щ се възпалила и силно отекла, болките непрекъснато се увеличавали. Познат лекар я прегледал и щ казал, че е започнал сепсис* и може да се наложи сериозна операция. Посъветвал я спешно да постъпи на лечение. Но О.В., която била дълбоко вярваща, решила първо да изпробва благодатни средства. Вечерта тя превързала ръката си, като намокрила бинта със светена вода, а на болното място поставила малка снимка на архиепископ Серафим, която винаги носела със себе си. Нощта прекарала неспокойно. Болките силно я измъчвали, но тя не преставала да моли владика Серафим за помощ. На сутринта почувствувала облекчение. Когато свалила превръзката видяла, че възпалението е напълно изчезнало. На ръката щ останали само два малки белега.
Изцеляване от синузит
Разказ на Г. Т.
Още като дете боледувах от синузит. Когато времето беше студено, винаги ме измъчваше силно главоболие, макар че не обръщах голямо внимание на това и не търсех лекарска помощ.

От моя позната научих за владика Серафим и започнах често да ходя на гроба му и да се моля там. Един ден, през 1992 г., отидох, коленичих пред гроба както винаги и сложих главата си върху мраморната плоча. Изведнъж почувствувах топла вълна, която премина през челото ми и се разля по цялото ми тяло. Сякаш някаква тежест падна от главата ми. От този момент вече не усещах никакво главоболие и можех да дишам свободно. Болестта ми изчезна, сякаш никога не я е имало, и аз винаги благодаря на Бога и на Неговия угодник владика Серафим за своето изцеление.
Изпълняване на желанието
Е. М. — момиче, болно от детски церебрален паралич, приковано от години на инвалидна количка, имаше голямо желание да посети Княжевския монастир «Покров Богородичен», основан от владика Серафим. Майка щ беше обещала да я заведе, но все отлагаше, пък и не успяваха да поправят колата си. Беше късната есен на 1992 г., застудяваше и скоро пътуването на болното момиче щеше да стане съвсем невъзможно. Един ден Е. започнала да пише писмо до дядо Серафим, като горещо го молела да изпълни молбата щ. Още недовършила писмото, в стаята влиза майка щ и казва, че на следващия ден — неделя — ще отидат на поклонение в монастира. Така владика Серафим се отзовал на молбата на болното момиче и побързал да изпълни горещото му желание.

Чудотворно оздравяване и помощ при изпит

Разказ на Н. Бр.
На 16 юли 1993 г. дъщеря ми Р. трябваше да държи кандидатстудентски изпит по литература. Няколко дни преди изпита тя се разболя от гнойна ангина. Въпреки лечението, здравето щ не се подобряваше. В навечерието на изпита гърлото щ беше силно възпалено, а температурата се повиши почти до 40°. Двете с дъщеря ми горещо се молехме на архиепископ Серафим да ни помогне.

Нощта преди изпита премина много тежко, със силни втрисания и почти без сън, но на сутринта температурата спадна и дъщеря ми реши да отиде на изпит. Изпратих я до университета и веднага отидох в криптата на Руската църква. През цялото време докато продължаваше изпитът, от все сърце се молех на владика Серафим. На обяд отидох да посрещна дъщеря си. За голямо мое учудване тя се чувстваше добре, макар че гърлото щ беше възпалено. Каза ми, че по време на изпита не е имала нито болки, нито температура и успешно е написала темата си (наистина тя получи за нея отлична оценка).

Преди да се приберем у дома, отбихме се заедно в гробницата на дядо владика Серафим да му благодарим. Още на път за вкъщи на Р. започна отново да щ прилошава, а когато се прибрахме температурата щ беше вече 40,3°. Тя прекара на легло още цяла седмица.

И досега дъщеря ми и аз не преставаме да благодарим на Бога и на владика Серафим. Ние знаем, че по неговите молитви Господ подари на Р. не само няколко часа здраве, но всъщност цяла година. Защото, ако не се беше явила този ден на изпита, тя имаше право да се яви едва на следващата година.
Друг случай на помощ при изпити
Разказ на А. Гр.
Студентка съм в СУ «Св. Климент Охридски». Много пъти съм се обръщала за помощ към владика Серафим и често ходя на гроба му. По Божията милост заради неговото молитвено застъпничество, досега винаги съм си вземала успешно изпитите.

Първите два изпита от юнската сесия през 1993г. — «Анализ, II част» и «Диференциални уравнения», бяха извънредно важни. От мнозина дори бях чувала, че са най-трудните от цялото следване. Готвех се за тях усилено, но страхът ми не намаляваше, а даже се увеличаваше, и аз всяка вечер горещо се молех на Бога.

Ходех често и на гроба на владика Серафим, за да го моля за помощ. И стана чудо! По време на изпита на всеки въпрос, който ми задаваха, в главата ми се появяваше правилният отговор. Сякаш «някой» ми подсказваше какво трябва да кажа. Когато чувах въпросите, задавани на моите колеги, съзнавах, че на много от тях не бих могла да отговоря. Но когато минути след това ме запитваха за същите неща, веднага отговарях безпогрешно. Самата аз се удивлявах на точните си отговори. Разбира се, още тогава се досещах откъде идват тези знания. Така благодарение на чудотворната помощ на владика Серафим взех двата изпита с «много добър» и «отличен». При това отличната бележка се оказа единствената: шестица не получи никой друг от явилите се на изпита студенти, макар че много от тях бяха по-старателни и по-способни от мен. Благодаря на Бога и на владика Серафим за тази милост, за това, че не само съм вече в трети курс, но съм и една от първите по успех.

Връщане на изгубени документи

Разказ на М. М. от гр. Варна
През юли 1993 г. загубих красиво ушита торбичка с документи за жилищно настаняване и спестовна книжка за жилищен влог. В торбичката ми имаше още църковен календар и икона на свв. Константин и Елена.

Когато забелязах, че съм загубила торбичката си, огорчението ми нямаше граници. Побързах да отида в Руската църква, на гроба на дядо Владика: разказах му като на жив за бедата, която ме беше сполетяла, и горещо се помолих да ми помогне да намеря документите. След това отидох в Спестовна каса, за да съобщя за загубената спестовна книжка.

Минаха два дни. През това време бях много заета и се връщах вкъщи късно вечерта. Все пак не ме оставяше надеждата, че някой ще намери документите и ще ми съобщи за това. На третия ден моята хазайка ми каза, че вече два пъти ме е търсил някакъв непознат човек, за да ми предаде загубените документи. Когато се срещнахме, добрият човек държеше торбичката, която същата вечер намерил на улицата в калта (този ден беше валял проливен дъжд).

Всички документи бяха в торбичката. Дъждът беше повредил някои от тях, но най-важният, който не бих могла да възстановя, бе останал непокътнат. Непознатият благодетел беше мъж на около 60 години, по всяка вероятност вярващ, защото когато му подарих за благодарност иконичка на неговия небесен покровител св. Георги, лицето му грейна от радост. Сигурна съм, че тази необикновена милост получих по молитвите на приснопаметния владика Серафим.

Друг случай на връщане на изгубени документи

Разказ на И. Г. М.
Преди 3-4 години по молитвите на владика Серафим с мен стана чудо, което окончателно ме утвърди във вярата. Това се случи през петата седмица на Великия пост. В четвъртък сутринта, след като се помолих пред иконите преди да тръгна на работа, забелязах, че портмонето ми го няма. А в него имаше иконички, писмена изповед, карта за пътуване и най-важното — моят пропуск за влизане в Българското национално радио, където работя. Само Бог знае тревогата, която изпитах, след като открих това. Ако портмонето ми попаднеше в ръцете на честен човек, той навярно щеше да го предаде на някой милиционер или да го донесе в работата ми, което значеше, че непременно ще ме уволнят. Загубването на такъв документ, още повече от вярващ човек, по това време се наказваше строго. Разплакана, аз не знаех откъде да търся помощ — дали да отида в църквата «Св. Андрей Първозвани», където предишната вечер бях на канона на св. Андрей Критски, или в Руската църква при владика Серафим. По пътя окончателно реших: ще отида при дядо Владика. Обадих се в работата, че съм загубила пропуска си и ще се забавя. Едва дочаках да отворят Руската църква, влязох, паднах пред гроба и заридах. Не зная колко време съм стояла така, молейки Владиката да ми помогне. Постепенно се успокоих и отидох на работа. Там една колежка ми каза, че ме е търсил някакъв непознат човек и е оставил телефонния си номер. Обадих се, а той ми каза, че трябва да се срещнем, за да ми предаде нещо лично. Когато се срещнахме, непознатият, за голямо мое учудване, ми подаде портмонето и каза:

— Можех още снощи да го донеса в радиото, но реших лично да Ви го предам, за да не Ви причиня зло. Самият аз съм вярващ и зная какво може да Ви струва това.

— А как научихте вътрешния телефонен номер на моята стая? — с недоумение попитах аз. На това той усмихнато отговори:

— Аз съм юрист и зная как да Ви намеря.

Така по чуден начин владика Серафим ме избави от едно голямо изкушение.
«Родителите ми накрая се венчаха»
Разказ на М. Хр.
За съжаление, моите родители не бяха вярващи и доскоро не бяха венчани. Когато преди около две години аз самата се обърнах към вярата и разбрах колко важно е те да бъдат венчани православно, започнах да ги убеждавам и да ги моля да сторят това, но молбите ми нямаха никакъв резултат. Тогава реших скрито да се моля на владика Серафим, а на родителите си да не говоря повече нищо по този въпрос. Молех се на дядо Владика те да се венчаят, но в дълбочината на душата си сама не вярвах, че това може да стане. Обаче въпреки моето неверие, владика Серафим направи чудо: родителите ми изведнъж сами пожелаха да сторят това и се венчаха в църква, а после майка ми прие и Св. Причастие. По Божия милост сега тя редовно ходи на църква и се причастява.
* * *
А за постоянната помощ, която дядо Владика ми оказваше на изпитите мисля, че няма нужда и да пиша, защото много ученици в София знаят за владика Серафим и са изпитвали благодатната му помощ, когато са се обръщали към него. За себе си мога да кажа само това, че никога не се решавах да отида на изпит, без да се отбия при дядо Владика и да се помоля на гроба му. Само веднъж пропуснах да сторя това и на изпита, макар да бях учила материала, за малко щяха да ме скъсат.

Избавяне от бесовски учения

Разказ на Л. Т.
Близък познат на моята сестра от много години се занимаваше с източните учения. Той бе стигнал дотам, че дори беше получил от бесовете известни «дарования». Самото момче не съзнаваше кой е господарят му. Опасното беше, че около него се образува група от младежи, върху които той имаше влияние, а чрез него — и бесовете. Когато вече бях открила владика Серафим и бях изпитала благодатната му помощ, започнах да го моля да вразуми нещастния младеж и да го насочи към православната вяра. И скоро владика Серафим го избави от бесовската власт: момчето неочаквано повярва в Христа, кръсти се и неотдавна кандидатствува в Богословския факултет.

Спасяване от сектата «Кришна съзнание»

Разказ на Л. И.
Продавачка съм на духовна литература. От дълги години посещавам Руската църква, зная за владика Серафим и горещо вярвам в силата на неговите молитви. Затова усърдно предлагам на купувачите книгата с неговото жизнеописание и чудеса.

През м. август 1993 г. при мен дойде непозната жена. Интересуваше се от духовни книги, най-вече от трудовете на архиепископ Серафим. Тя ми разказа, че той по чуден начин е спасил нейния син.

Момчето се нарича С. и сега е на 18 години. Преди година и половина той станал член на сектата «Кришна съзнание» в София. Нещастната майка опитвала всякакви средства, за да го избави, но напразно. Преди около година тя узнала за архиепископ Серафим и започнала да ходи редовно на гроба му. Не пропускала нито една възможност да го моли за спасението и вразумлението на своя син. И ето, че съвсем неочаквано С. спрял да посещава своите «кришнари» и окончателно скъсал със сектата. Нещо повече, той започнал редовно да ходи в православни църкви и да чете православни духовни книги. Особено му харесало жизнеописанието на архиепископ Серафим. Наскоро той постъпил в армията и поискал от майка си да му донесе всички книги на дядо владика Серафим.

Спасяване от съкращение

Разказ на Е. П. от Пловдив
През 1995 г. предстоеше съкращаване на болничното училище* в Пловдив. Когато узнаха за това всички учители, които бяха православни, написаха заедно писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Писмото не пожела да подпише само една от служителките, защото беше евангелистка. Скоро узнахме, че на съвещание в Министерството на просветата било взето решение да се съкрати болничното училище в Шумен и да се намали с две трети персоналът на училището в София. На пловдивското училище обаче бе запазен пълният щат, и то продължава да съществува и до днес, януари 2000 г. Съкращението засегна само онази служителка, която не пожела името щ да бъде включено в писмото.

* Болнични училища бяха създадени у нас през последните години. Учителите от тези училища преподават на децата, които се намират на лечение в болнични заведения.

Изцеляване от сарком

Разказ на Л. Ц. от Русе
Дъщеря ми Л. се разболя в края на 1995 г. Диагнозата щ беше поставена през март 1996: сарком (злокачествен тумор). Същата година щ направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта близо месец — целия декември 1996 г. Бяха прилагани всички възможни комбинации от лекарства, но детето не получаваше стабилно подобрение. В безизходицата си написах с последна надежда писмо до владика Серафим. И Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеричката ми се поправи и макар много отпаднала, благополучно посрещна Рождество Христово в Детското хематологично отделение — Пловдив. Разбира се, аз не подценявам грижите на лекарите за нея. Но това, че нейното стабилизиране стана изведнъж, и то в момента, когато всички се бяхме съвсем отчаяли, е факт, който няма научно обяснение. Благодаря Ти, Господи, за помощта! Закриляй моето дете по пътя му!

Изцеляване от рак на кожата


Разказ на Ю. М. от София
Преди около три години върху кожата на гърба ми се появи тъмно петно, голямо колкото 20-стотинкова монета. През юли 1998 г. то започна да нараства. Това стана причина да се консултирам с дерматолог, който ми препоръча операция.

След операцията ми направиха изследвания. Имах две консултации — в Медицинския университет във Варна и в Националния онкологичен център в София. Поставиха различни диагнози, едната от които беше кожен рак — злокачествен меланом.

С помощта на управителя на фирмата, в която работя, успях да си уредя отиване в Германия за консултация и по-нататъшно лечение. В деня, когато излетях за Мюнхен, посетих гроба на дядо владика Серафим в Руската църква. Помолих го от сърце да изпроси за мен от нашия Небесен Отец спасение от опасната болест, след това написах молбата си и на листче. В Германия потвърдиха лошата диагноза и ми направиха втора операция.

Една нощ, скоро след това, сънувах, че отново съм пред гроба на дядо Владика в Руската църква и смирено го моля да ми помогне. Изведнъж нещо зашумоля. Вдигнах главата си от мраморния гроб и погледнах нагоре към кръста. Отдясно на него, приведен към мен, стоеше владика Серафим с бели коси и бяла брада.

— Нищо лошо ти няма, Юлиане! — каза той. — Успокой се вече и мисли за семейството си! Ти си здрав!

След като каза усмихнат тия думи, той се обърна и сякаш изчезна зад зеленината, която се разстилаше зад кръста. Събудих се развълнуван и радостен и не можах да заспя до сутринта.

Благодаря на владика Серафим за това, че чу молитвите ми, успокои душата ми и измоли за мен здраве!

Обръщане към вярата чрез помощ в беда

Разказ на П. В. от Берковица
До преди няколко години бях атеистка. Имам семейство, две деца. Мъжът ми Р. работеше в полицията. Вечерта на 13 юни 1990 г. той се намирал заедно със свой колега в кв. «Белите брези». Минавайки покрай едно импровизирано кафене-фургон решили да се отбият в него, за да пият кафе. Там колегата му се спречкал с някакъв ядосан шофьор. Шофьорът бързо излязъл и след малко довел цяла група свои колеги, на брой 30 души. Започнало сбиване. Съпругът ми можел да избяга, но не поискал да остави сам своя колега, който имал три малки деца, и се намесил, за да го защити. Това раздразнило шофьорите и те започнали жестоко да бият и него. Удряли Р. с тежка желязна верига така, че го оставили едва жив.

По това време аз не знаех нищо за станалото. Мъжът ми не се върна вкъщи тази вечер, но това не ме разтревожи много, защото и друг път се бе случвало служебно да отсъствува. На следващия ден се обадих в работата му и научих, че е станало нещо лошо. Но едва по време на свиждането в болницата разбрах всичко. Там за пръв път след сбиването видях съпруга си и загубих съзнание. Той беше неузнаваем!

В болницата мъжът ми прекара цял месец. А когато излезе, очакваше ни нов тежък удар. Съобщиха на Р., че е отстранен от работа и се води следствие, за да се установи кой е виновен за станалото.

Обхвана ме пълно отчаяние. Как ще живея — с две деца, с болен мъж, преследван от тежко подозрение, без средства, без всякаква надежда! В това безизходно положение Бог ми помогна по чуден начин чрез Своя угодник архиепископ Серафим. Една наша съседка — М., с която майка ми споделила тревогата си за нас, щ разказала за владика Серафим и я посъветвала веднага да потърсим помощ при него. «Това изкушение е допуснато от Господа, за да се обърнат те към вярата» — казала щ тя.

Така за пръв път в живота си узнах за владика Серафим. Започнах да ходя на гроба му — всеки ден или през ден, и там изливах пред него цялата си мъка. А следствието се бавеше. Мъжът ми също загуби надежда и започна да прави намеци за самоубийство. Това още повече ме разтревожи. Един ден, вече през декември, след като горещо се помолих на гроба на Владиката за съдбата на своя мъж, дойде ми на ум да се обадя лично на неговия началник. Позвъних му и започнах да го моля да завършат по-скоро следствието и да докажат невинността на Р.

Само два дни след това при тях дошъл главният военен прокурор. Той узнал за случая, поискал сам да се запознае с материалите по него и като се убедил, че мъжът ми и неговият колега нямат вина, наредил да бъдат оправдани. За по-малко от седмица двамата получиха отново работа и заплатите за цялото време, през което се водеше следствието. Уверена съм, че този неочакван обрат, който бе истинско чудо, стана по молитвите на владика Серафим! Той не само избави нашето семейство от голяма беда, но ни показа и пътя към вярата. Мъжът ми също повярва, венчахме се в църква, а аз и досега редовно ходя на гроба на дядо Владика — с благодарност и пълна вяра в силата на неговото застъпничество пред Бога.

Намиране на откраднати ценности

Разказ на Ж. А. от Свиленград
Живеех в провинцията. През 1991 г. преживях големи неприятности и бях несправедливо осъдена да изплатя голяма сума пари. Като нямах никаква възможност да ги изкарам в България, реших да се опитам да ги припечеля с някаква търговия. Уредих си заминаване в Германия. На 14 октомври спрях пътьом в София и паркирах колата си пред една закусвалня, за да се нахраня в нея. На седалката в колата оставих своята дамска чанта. Тогава още не бяхме свикнали с постоянните кражби. В чантата ми имаше задграничен паспорт, виза, шофьорска книжка, две ценни златни монети, увити в бяла салфетка, и едно джобно тефтерче, в което бях скътала 1000 марки и ЖП-билети на стойност около 2000 марки — с една дума, всички ценности, на които разчитах, за да започна работа. На излизане от закусвалнята с ужас видях, че предното стъкло на колата е разбито, а чантата ми — изчезнала. Обадих се в полицията, а после, напълно отчаяна, отидох в руската църква, на гроба на владика Серафим, за да потърся помощ и поне малко да се утеша. За молитвеното му  застъпничество знаех отдавна. То беше последната ми надежда. И помощта на владика Серафим не закъсня! Още същия ден ми съобщиха, че чантата ми е намерена захвърлена в частен двор в “Лозенец”. Отидох веднага на посочения адрес. Когато ми предадоха чантата, за моя изненада в нея намерих джобното си тефтерче, където стояха непокътнати всичките ми пари и билетите за международния влак. На тръгване стопаните ми посочиха мястото, където бяха намерили чантата. Спрях се там и внимателно разрових есенните листа, застилащи земята. За своя най-голяма радост и удивление там открих не само някои дребни свои вещи, изпадали от чантата, но и бялата салфетка с увитите в нея две златни монети. Така всичките ми ценности бяха налице! Стоях поразена, не на себе си от радост, и не можех да повярвам на очите си. Първата ми работа беше да отида на гроба на дядо Серафим и да му благодаря. По неговите молитви успях не само да изплатя дълга си, но работата ми провървя и сега спокойно изхранвам семейството си.

Изпълняване на съкровено желание

На гроба на владика Серафим жена на средна възраст разказа следното:

Още като студентка ми бяха казали за чудотворната сила на дядо Серафим. И затова дойдох при него да се помоля за нещо, което беше много съкровено за мен. Бяха ми умрели шест деца подред. Накрая си осинових едно и го отгледах, сега вече е голямо — ожених го. Но много исках да си имам и свое. Тогава дойдох на гроба при дядо Серафим и се помолих да си родя и аз едно детенце. И наистина скоро родих момиченце — живо и здраво. Впоследствие, когато стана на 17 години, дъщеря ми се разболя и се наложи да щ направят бъбречна операция. Лекарят ми каза, че може да очакваме и най-лошото, защото операцията ще е трудна и рискована. Тогава пак дойдох тук, молих се отчаяно. Операцията мина добре, дъщеря ми съвсем се оправи; сега е в чужбина — там работи и учи. За тези две съкровени неща съм се молила, а за други дребни неща не съм искала да безпокоя светия човек. Но идвам често да му благодаря. Още щом родих детето, дойдох при дядо Серафим с цветя и със свещичка да му кажа по български: сполай!
* * *

Разкази на един монах


Кто Богъ велiй яко Богъ нашъ: Ты еси Богъ творяй чудеса (Пс. 76:14-15) — така започва своя разказ монах К.

Когато още бях в света, веднъж с мой приятел отидохме на разходка до един монастир. Той ме запозна с възрастна монахиня, която живееше там. От разговора почувствувах пълно доверие към нея и насаме щ открих моята скръб, че не виждам смисъл в живота си. Поради това, имайки всичко, за което мечтаят хората, съм нещастен и нищо земно не ме удовлетворява.

Монахинята ме посъветва да отида на гроба на архиепископ Серафим, да му се помоля като на жив и той ще ми помогне да реша жизнения си проблем, който така ме измъчва. Незабавно изпълних съвета на монахинята и отидох на гроба на владика Серафим. Със сълзи го молех да ми помогне да разбера смисъла на живота. Внезапно като реалност пред мене се изправи Разпятието, а в душата ми нахлу необичайна сила, мир и някаква необикновена радост. Изведнъж се почувствувах духовно прозрял: за мен стана ясен смисълът на цялото битие. Кому да благодаря за всичко това? Кой от учените или писателите ми беше дал такава осезателна радост и мъдрост? Намерих онова, което търсех, и имах нов небесен наставник, който ми даде повече разум и мъдрост от всички «разумни» мъдреци на този свят.

Към мене можеха да се отнесат апостолските думи: Бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души (1 Петр. 2:25) От този момент чувствувах нужда да отивам на гроба на владика Серафим при всяка възможност и радостта ми от тези срещи не можеше да се сравни с никоя земна радост. Скоро констатирах, че научните ми книги тънат в прах, а аз мечтая да стана монах...

* * *
След този случай продължавах да живея в света, но с горестното чувство на изгонен от рая. Веднъж, след молитва на гроба на «моя» Владика, в душата ми се появи желание да се запозная с най-верния и предан негов ученик — архимандрит П., който живееше в девическия монастир, основан от владика Серафим. Тръгнах. На кръстовището на ул. «Алабин» и бул. «Витоша» светофарът е зелен и с мен преминават много пешеходци. Изведнъж светофарът — червен, около мен няма никой, отдясно — лавина от автомобили и трамвай!

Втурнах се напред. Изскърцаха спирачки... Владико, помогни! Намерих се проснат на паважа, до мен — колелата на трамвая, а пред ръцете и главата ми — автомобил; чантата ми далече встрани. Слава Богу, по чудо останах жив! Коленете са ожулени, боли, а по двете длани — струйки кръв. Не отидох в болница, тъй като раната на душата ми беше по-голяма. Често при спомена за това събитие си задавах въпроса: ако не бях се обърнал с молитва за помощ към владика Серафим дали щях да остана жив? Едва ли...

* * *
Получих благословение да постъпя в Духовната академия. Нямах никакво желание да ставам отново студент, обаче, не дръзвайки да следвам своята воля, отидох на гроба на владика Серафим, като го молех да ми помогне и да измоли от Господа да се прояви Неговата свята воля. Започнах да събирам необходимите документи. Сериозна пречка беше това, че дипломата ми за средно образование беше унищожена. Отидох в училището, където бях учил, за да взема дубликат. В момента там попълваха дипломите на новозавършилия випуск и за щастие «случайно» имаха един оригинален екземпляр в повече. Заместник-директорът съвсем неочаквано разреши този формуляр да се попълни за мен. Попълвайки го, служителката ме попита: «Вие разбирате ли, че с тази диплома за Вас стана чудо? В подобни случаи ние изпращаме данните в милицията, където се извършва издирване в едногодишен срок, след което в официалната преса загубената диплома се обявява за невалидна. Заплащате голяма глоба, подавате молба в Министерството на просветата и след утвърждаването щ ние Ви издаваме дубликат. А сега Вие получихте оригинален екземпляр, и то веднага!”

Това чудо по молитвите на владика Серафим ми откри Божията воля и разсея моето нежелание да следвам.

* * *
Четейки в книгите за подвизите на Божиите угодници, у мен се породи силно желание да им подражавам, а бях настанен на меко и удобно легло. Търсих дъски да си направя одър, но не намерих. Както винаги, обърнах се с молитва към владика Серафим да ми помогне. Скоро в стаята ми влезе моят съквартирант с думите: «Вън оставих едни дъски. Ще ги вземеш ли, или да ги изхвърля.» Изхвръкнах като стрела! Но ето че веднага се появи нова грижа: нямах трион, за да ги приспособя към моето легло. Когато ги премерих обаче, оказа се, че «невидим дърводелец» ги бе отрязал точно колкото трябва и аз с радостни сълзи му благодарих.

* * *

Вече като студент в Духовната академия преживях сериозно изкушение. Устройваха всякакви препятствия, за да попречат на следването ми. Изведнъж получавам съобщение за военна мобилизация. Курсовият ми ръководител насаме ми обясни, че това е направено нарочно, за да ме отстранят насила от Духовната академия. Както винаги, изплаках болката си на гроба на архиепископ Серафим. След това отидох във военното окръжие и показах повиквателната. На гишето ме посрещнаха с думите: «А, Вие ли сте... този?» Виждах, че вътре настъпи оживление в разговора между служителите по повод моите документи, но самия разговор не чувах. При вида на заобикалящите ме железни решетки усетих по челото си едри капки студена пот. Най-неочаквано от гишето нечия десница ми подаде с любезна настойчивост... отворена кутия шоколадови бонбони. Изказаха ми много извинения, че ме безпокоят и връщайки документите ми, обясниха, че са ме повикали само за справка. Освободиха ме вместо по военному, с любезното «довиждане»! Вън почувствувах, че силите ми са изчерпани до крайност от изживяното напрежение. Какво се беше случило там вътре и на какво се дължеше неочакваната промяна и досега не зная. Ясно ми е само едно, че от военна мобилизация ме спаси молитвеното застъпничество на моя любим старец.
* * *

Поради напрегнатата работа в монастира, нямах никаква реална възможност да се подготвя за изпит по тълкуване на Свещ. Писание върху еврейски текст. Получих благословение да се явя и тръгнах със свито сърце, че ще изложа освен себе си и своите духовни отци, и събратята си. Само Господ и владика Серафим знаеха моята скръб и аз ги умолявах да сторят за мен чудо, съзнавайки, че това е невъзможно и не го заслужавам. Състудентите ми казаха, че задават и по един от допълнителните въпроси към конспекта, за които аз чувах за първи път. Някой ми подаде големи машинописни записки на тези въпроси и аз започнах да чета първата страница. Тъкмо я прелистих и излезе професорът. Оказа се, че пред кабинета за изпит чаках само аз. Опитите ми да забавя влизането си бяха неуспешни. Изтеглих изпитен билет и за моя радост вторият въпрос беше върху току-що прочетеното. Връчиха ми Библия на еврейски език, откъдето трябваше да чета текста, а аз знаех само няколко еврейски букви. Очаквах неприятната, но неизбежна развръзка. В кабинета влязоха още двама преподаватели по същата дисциплина. Скоро ми беше дадена думата и аз трябваше да чета на еврейски език! Получих насърчителна покана да не се смущавам. В такива безизходни случаи само Владиката ми е помагал и сега пак призовах него. Изведнъж в моето съзнание започна да се оформя някаква непозната за мен дума, която аз произнесох полугласно. Професорът кимна одобрително с глава. След първата дума се появи втора, трета и така — целият текст. Накрая даже ме упрекнаха защо неоснователно се смущавам, след като зная така добре текста. След това в паметта ми изплуваха като на лента обясненията на професора по време на лекциите, които започнах да повтарям с надеждата, че се отнасят тъкмо за моя изпитен текст. Оказа се, че е точно така. Професорът се зарадва от почти дословното възпроизвеждане на неговите обяснения. По втория въпрос бързо разказах прочетеното в коридора и бях спрян в момента, когато моите познания свършваха.
* * *

След продължителен, непосилен физически труд в началото на коледния пост почувствувах остри болки в коремната област. Местните лекари лаконично ме успокоиха, че е простуда и ме упрекнаха, че прекалено много се грижа за здравето си. Скоро обаче организмът ми отказа да приема храна и положението ми се влоши силно. Наложи се да се обърна към лекарите от Института за бърза медицинска помощ в София. След прегледа, обезпокоени от тежкото ми състояние (перитонит), те решиха незабавно да ме оперират. Стана ми ясно, че се намирам между живота и смъртта и започнах усилено да се моля на моя любим Владика, изцяло предавайки съдбата си в негови ръце. Когато дойдох на себе си от упойката, коремът ми беше разрязан и в незашитата рана бяха поставени два дренажа. Това още повече ме убеди, че положението ми е опасно. От слабост нямах сили да вдигна ръка. На визитациите винаги поглеждаха ноктите на ръцете и краката ми, очаквайки признаците на настъпващата смърт. Но по молитвите на владика Серафим постепенно силите ми започнаха да се възстановяват. При прегледа един лекар ми каза: “Ти прескочи трапа и явно си Божий човек. С теб стана чудо, защото никой не вярваше, че ще оживееш.” Хирургът, който ме беше оперирал ми каза, че когато се почувствувам по-добре иска да говори с мен. Той ме помоли да му разкажа каквото зная за св. Серафим. Намерих му книгата за св. Серафим Саровски, но той ми я върна, като каза, че ме е питал за архиепископ Серафим, който не е канонизиран. Лекарят ми призна, че в неговото семейство почитат владика Серафим за светец и чудотоворец и често посещават гробницата му.
* * *

На съседното легло настаниха тежко болен с кръвоизлив от язва на хранопровода. Няколко денонощия му преливаха кръв, а кръвоизливът не спираше. Лекуващият го лекар (тогава атеист) показа крайна самоотверженост. Борейки се за живота на болния, той бдеше над него непрекъснато. Трогателна беше тази саможертва на лекаря атеист. Това беше истинско изпълнение на евангелските заповеди, което не остана без награда свише. Аз, като немощен, не можех да помогна с нищо, освен да моля Господа и владика Серафим да се смилят над двамата — лекаря и болния.

След полунощ, като загуби надежда, лекарят каза: «Ако има Бог, само Той може да му помогне!» Аз възразих: «Докторе, бъдете сигурен, че има Бог и Той ще му помогне!» Без да зная защо, несъмнено вярвах, че архиепископ Серафим и тук ще се застъпи. Лекарят излезе за нещо и се върна бързо. Забелязах, че приближавайки към леглото на тежко болния, крачките му се забавиха. Той се спря с израз на недоумение и изненада. Болният лежеше спокоен. Кръвоизливът беше спрял. Това явно чудо накара лекаря пламенно да се обърне към вярата.
* * *

В монастира, където живея, имахме належаща нужда от лекотоварен автомобил. В митрополията ми отговориха, че ще ми парафират молбата, но че за такъв автомобил са давали заявка и те, и големите монастири, а от Министерството на транспорта не са получили нищо. Не ми оставаше друго, освен да занеса молбата на гроба на архиепископ Серафим, като го молех той да устрои всичко както е Богу угодно.

Изминаха няколко месеца и аз вече се примирих с мисълта, че молбата ми е захвърлена и забравена, както често се случва. Не познавахме никой, който да ходатайствува за нас, освен владика Серафим. Неочаквано получихме бърза телеграма да отидем веднага за желания автомобил. В Митрополията ме помолиха да уредя и за тях да получат такъв автомобил чрез «моя човек» (както ми казаха). Не им обясних нищо, защото не знаех дали ще ми повярват, ако им разкажа кой е «моят човек». И досега живея с чувството, че придобивката ни беше дар от небето.
* * *

Един съботен ден трябваше да пътувам от София за провинцията, а всички автобусни спирки бяха препълнени с хора. Валеше проливен дъжд и аз започнах да унивам от това, че не можех да се добера до автобусите, тъй като по-силните от мене винаги ме изблъскваха и аз оставах последен. Започнах усърдно да се моля на архиепископ Серафим и на неговия ученик архимандрит Пантелеймон да ми помогнат. И щом се помолих, пред мен спря луксозен празен автобус, в който пътувах сам и при това безплатно!
* * *

Предстоеше ми дълъг път и трябваше да пътувам непременно. Последни минути за влака — вече закъснявам. В автобуса забелязах, че съм загубил броеницата си. Господи, прости ми! Владико Серафим, помогни! Реших да не тръгвам без броеница и се върнах да я търся, като не преставах да моля владика Серафим да ми помогне. Намерих я там, където предполагах, но пътуването ми, по човешка логика, пропадаше. Отново се обърнах с молба към владика Серафим. Пристигна автобус за гарата и аз, без да зная защо, се качих. На гарата видях чакащ влак в желаната за мен посока. Някой ми извика, че този влак чака мен. Затичах се без билет и влакът тръгна в момента на качването ми. На следващата гара потърсих контрольора, за да платя глобата. Но той ме посрещна любезно, успокои ме и ме настани безплатно в удобно купе.
Дивни са Твоите дела, Господи!
За пълната достоверност на горното свидетелствувам със св



Гласувай:
7



1. анонимен - Дам интересен проект
29.05.2009 18:41
Ще ми бъде интересно как ли ще се развие?
цитирай
2. анонимен - interesno
29.05.2009 18:44
:) bravo!
цитирай
3. анонимен - Атанас
11.07.2011 01:26
Поздравления за материала!
цитирай
4. анонимен - Аз истински вярвам в това. Майка ми ...
23.03.2012 15:40
Аз истински вярвам в това.Майка ми преди по-малко от 17 години си е пожелала да ме роди и да ме кръсти Мария.След тези 17 години желанието и е вече факт.Благодаря на Отец Серафим-нашият застъпник пред Господ.
цитирай
5. анонимен - Диляна
17.07.2012 13:41
Много хубав материал. Благодарим .
цитирай
6. анонимен - женские вечерние платья
19.10.2012 07:36
Привет Всем!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://kinoxit.az/user/BreefropTar/>голубое платье </a> фасоны платьев 2012 <a href=http://appetitholding.ru/main/index.php?subaction=userinfo&user=Enlizesaisa>купить бриджи </a> вечернее платье для беременных купить <a href=http://dejavu.ua/>купить джинсовую рубашку </a> купить мужскую футболку ... Успехов Вам!
.:::.
<a href=http://kamagra100.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly review canada te koop </a> - Buy Cheap online prescription Kamagra : Kamagra on line : <a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>www Kamagra 100mg de </a> - Oral Jelly australia discount Kamagra soft tabs
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cudo
Категория: Хоби
Прочетен: 1504299
Постинги: 80
Коментари: 440
Гласове: 3467
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/